Архитектура на църквата

Архитектура на църквата

 

На 12 октомври 1890г. е осветен и положен първия камък на църквата Свети Павел от Кръста” в Русе. На мястото вече съществува сграда, жилище на отците, сестрите и училище. Тази сграда е отрязана” и до нея долепена църквата. Точното и разположение може да се открие от липсата на един витраж от дясно и от наличието на балкон и врата под него в презвитериума. Те са били част от къщата на сестрите. Старата сграда е съборена през 2004г. при строежа на новия енорийски дом.

 

 

Откъм улицата парцелът на църквата е ограден от чугунена ограда върху каменен цокъл с вход  с чугунена двукрила порта с много богата орнаментална композиция  с картуш в средата върху който личи маюскулов надпис с името на дарителя (Юлиана Биро) и дата: 1888г., т.е създадена е преди строежа на тази църква.

 

Говори се, но няма писмени свидетелства, че дървената портална врата на днешната църква е останала от предишната енорийска църква.

 

 

Камбанарията на настоящата църква е висока (до кръста) - 29,10 метра и има осмоъгълна форма. Кръстът е висок два метра. В кулата са окачени три камбани. Най-новата и най-голяма камбана с тегло 300кг. е от 1992г.

 

Над най-малката се намира надпис Luca Clician Ruscuckensis Ecclesiam Fudit Anfreas Schaudt Pestini 1860”. Със сигурно тази камбана е първата, която е стояла в старата църква, завършена през 1860г. Тази камбана е дар от Кавалер Лука Кличян, същият купува и терена върху, който е построена старата църква. Третата камбана е от 1871г. и също е подарена за старата църква от Йоан Аджандека.

 

Тези две камбани са изработени в Будапеща (Унгария): първата от Андреас Шаудт, втората от Валсер Ференч.

 

 

На височина около 22 метра са разположени 8 каменни фриза с надписи. Над входа на църквата, на западния фронтон, се намира каменен знак на пасионистите: сърце с кръст в горната си част, а в него три гвоздея и надпис “JESU XPI PASSIO” т.е. “Страданието на Исус Христос”.

 

Другите фризове и техните надписи са:

 

югозападен фронтон: FERD I PRINC B

 

южен фронтон: LEON P.P. XIII

 

югоизточен фронтон: HENRICO V PAR.

 

източен фронтон: SUB H AGOSTO EPO NICOP MDCCCXCII

 

североизточен фронтон: VALENTINO ARCH

 

северен фронтон: FRAN IOSEF

 

северозападен фронтон: CLEMENTINA PRI

 

Тези хора са съвременници на строежа на църквата (1890-1892г.)

 

FERD I PRINC B: Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски, е княз на България от 7 юли 1887г. до 22 септември 1908г. След провъзгласяването на независимостта на България в църквата “Свети Четиридесет мъченици” през 1908г., Фердинанд I е обявен за цар до абдикирането си на 3 октомври 1918г.

 

Българската история разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и довеждат до две национални катастрофи.

 

LEON P.P. XIII: Лъв XIII (Винченцо Печи) е Папа от 1878г до 1903г. За времето на своя 25-годишен понтификат Лъв XIII издава рекорден брой енциклики - над 60. Той учредява съществуващата и днес Ватиканска банка през 1880г. По негово време се поставя началото на неотомизма – официална философска доктрина на съвременната католическа църква, изхождаща от учението на Тома Аквински. Папа Лъв XIII разрешава ползването и за изучаване Ватиканските тайни архиви и окуражава перманентните изследвания върху Библията.

 

HENRICO V PAR: Анри Дулсе роден в Париж на 26 април 1857г. През 1888г. дава първите си обети в Конгрегацията на Пасионистите и скоро след това тръгва за България като мисионер. От 1890г. до 1893г. е енорийски свещеник в Русе. На 7 януари 1895г. Анри Дулсе е въведен в Епископски Сан на Никополската Епархия. Той се грижи за вътрешната архитектура и стенописите на тази църква. Бил е епископ в Русе до 31 март 1913г.

 

SUB H AGOSTO EPO NICOP MDCCCXCII: “Под управлението на Агосто Никополски Епископ 1892г.”. Иполито Агосто е първият енорийски свещеник в Русе и първия Никополски Епископ със седалище в Русе. На този велик човек е посветена отделна статия в този алманах.

 

VALENTINO ARCH: Валентино Делл’Антонио-Боркан е роден в Моена – Тирол – Италия през 1850г. Бил е зидар и по-късно учи за строителен експерт, което отговаря на сегашното архитект. Така придобива правото да създава проекти на сгради и да ги представя на общински комисии. Работи много в чужбина и пет години, пребивава в Русчук заедно с брат си, за да следи работата по строежа на църквата, започнал на 12 октомври 1890г.

 

Тук се жени за чехкинята Мария Плеха, от която има пет деца. Две от тях са родени в Русе – Анна (1890г) и Вирджилио-Лудовико. Регистрите на енорията съхраняват данни за венчавката между Валентино и Мария, сключена на 12 февруари 1893г. и за кръщението на Вирджилио-Лудовико, роден на 4 октомври 1893г. и кръстен на 22 същия месец.

 

Архитектът Валентино Делл’Антонио умира през 1920г. в Италия.

 

FRAN IOSEF: Франц Йосиф е император на Австрия от 2 декември 1848г. до 21 ноември 1916г. В своето управление той намира опорна точка в армията и църквата.

 

CLEMENTINA PRI: Княгиня Климентина Бурбон-Орлеанска е майката на българския княз Фердинанд I и по-късно цар. Тя е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Клементина оказва силно положително влияние върху политическия живот на България и нейното развитие. Тя е една от основателките на Червения Кръст в България заедно с царица Елеонора. Княгиня Клементина е била много богата и щедра дарителка. Построила е със собствени средства много обществени сгради в България, като училище за слепи и Климентинската болница.

 

Влизайки в църквата, духът на посетителите се подема от прекрасния неоготически стил, в който е построена. Разделена на три кораба, църквата е широка 13 метра, дълга 26,20 метра и висока 13,30 метра.

 

 

Над презвитериума (определено място в църква, където се намира главният олтар), върху арка се чете на латински изречението от пророк Малахия (глава 1, стих 11) “Ab ortu solis usque ad occasum offertur nomini meo oblatio munda”, т.е. “От слънчев изток до запад ще принасят на името Ми чиста жертва”. Стенописите, рисунките, витражите и цялата архитектура подчертават символите на Страданието и Възкресението на нашия Господ Исус Христос.

 

 

На стените до входната врата и над арките, разположени в централния кораб като безкрайна арабеска, се редуват символите на Страданието на Исус Христос: Сърце с кръст в средата, заобиколено от венец от тръни и символите на Възкресението: Сърце, преминаващо в пламък, заобиколено от венец от цветя.

 

 

На презвитериума рисунките пресъздават символите на Разпятието с трите гвоздея, обградени с трънен венец, а между тях лилии, символи на живота и възкресението, знаци на царуването на Бог над мирозданието. Тези лилии са намерили място и в други композиции по колоните и арките на цялата църква.

 

Колоните на презвитериума са украсени с редуващи се Чаша и Хляб, символи на Светото Причастие, свидетелстващи за Исусовото Възкресение.

 

Украсата на външните стени ни напомня центъра на нашата вяра: IHS “Iesus Hominum Salvator” “Исус Спасителят на човеците”, редуващи се с буквите А и М, първите букви от поздрава на Ангела към Дева Мария “Ave Maria” “Здравей Марио” в деня на Благовещението, - начало на Въплъщението на нашия Бог.

 

 

Витражите са дело на майстора Сандор Лиджети от Будапеща (Унгария). Работата му приключва през 1899 година. Те позволяват през прозорците да минава светлина, създаваща молитвена атмосфера. Самите витражи последователно представят Страданието и Възкресението. Между тях са представени светци, резултат от Христовото Възкресение. Отдясно наляво можем да видим:

 

- В малката капела до изповедалнята (в дясно в църквата) в горната част на витража е Светото семейство и  в долната част е герба на епископ Анри Дулсе,

 

- Горе: Света Жана Д`Арк, долу: Света Елисавета Унгарска,

 

- Горе: Разпнатия Исус, долу: Исус в ръцете на Майка Си,

 

- Светото Лице на Исус – кръгъл витраж,

 

- Свети Кирил,

 

- Свети Павел от Кръста,

 

- Свети Методий,

 

- Знаците на Страданието на Исус – кръгъл витраж,

 

- Свети Стефан Унгарски,

 

- Горе: Свети Петър апостол, долу: Свети Павел апостол,

 

- Горе: Исус в Гетсиманската градина, долу Исус носи кръста,

 

- Горе: Свети Антон от Падуа, долу: Свети Габриел от Скръбната Майка,

 

- В малката капела в ляво (малък музей на Блажени Евгении Босилков) – Горе Свети Ласло I, долу: герба на Папа Лъв XIII.

 

 

Над централните витражи на Св.Павел от Кръста и на Светите братя Кирил и Методий има стенописи с гербовете на епископ Дулсе и на Папа Лъв XIII. Около тях има напис на латински Ave Crux Spes Unica” т.е. Здравей Кръст единствена надежда”.

 

 

От дясната страна в ъгъла до презвитериума, заради къщата, която е съществувала преди строежа на църквата, няма витражи. На тяхно място са представени върху фолио четиримата евангелисти Лука, Марко, Матей и Йоан. До тях по същата причина е поставена картина, нарисувана върху платно. Тя пресъздава момента на явяването на Исус на Света Маргарита Мария Алакок. По време на това явяване Исус дава заповед на светицата да основе култ на Пресветото Сърце Исусово. Авторът на тази картина е неизвестен, но в долната  и част е написано “Явлението на Сърцето Исусово” на чешки език.

 

 

В презвитериума има две големи картини отдясно и отляво на витражите. Авторът на тези картини е Карл Шауесбург. Той е автор и на цялата украса на стените в църквата. От един документ, датиращ от 5 октомври 1909г., се разбира, че на тази дата на художникът е заплатено за изписването на цялата църква. За тази дата свидетелстват също и подписите на работниците (помощници на Карл Шауесбург), положени на различни места високо под арките на църквата и невидими отдолу. До подписите има дата 1909г.”.

 

 

Отдясно е “Видението на Свети Антон от Падуа”, копие на картина на Бартоломе Естебан Мурильо (31 декемврии 1617г. - 3 април 1682г.), знаменит испански художник, един от най-значителните представители на испанската барокова живопис и глава на Севилската школа. Тази картина е рисувана от Мурильо през 1656г. в размерите 56 х 33см (масло върху плат) в стил Испански барок и се намира в катедрала на Севиля.

 

Стенописът отляво представлява обръщането на Анри IV Френски към католицизма, станало на 25 юли 1593г в Париж в манастира Сен Дени, спирайки по такъв начин религиозната война във Франция. Анри IV е първият крал от династията на Бурбоните. Кралят, роден и възпитан като хугенот, приема католицизма, произнасяйки прословутата фраза Paris vaut bien une messe (Париж си струва една миса). Неговото влизане в лоното на римокатолицизма му носи верността на мнозинството от поданиците му и на 27 февруари 1594г. Анри IV е коронясан в катедралата в Шартр.

 

 

Съгласно традицията, в католическите църкви, датираща от 15-то столетие, на стените са закачени 14-те картини на Кръстен Път, т.е. 14 момента (спирки) на Страданието на Исус Христос, от осъждането до погребението му. По време на богослуженията вярващите се молят пред тези спирки и размишляват върху страданията на Исус Христос. Авторът на картините е неизвестен, но се предполага, че е чех, тъй като голяма част от дърворезбите в църквата са изработени в Чехия.

 

 

Големият олтар и двата по-малки, както и рамките на кръстния път, са изработени от Доминик Бушек 1855-1934г., син на прочутия чешки дърворезбар Петър Бушек. Доминик работи заедно с брат си Константин. Работилницата “Петър Бушек и синове” се намира в родното му село Пацержице, на 100 км североизточно от Прага, близо до град Турнов.

 

 

Над четирите колони в централния кораб са поставени статуи, които представят Ангел пазител, Архангел Рафаил, Архангел Гавраил и Архангел Михаил. Те са дело на Валентино Соммавилла от Моена, област Тренто (северна Италия). Статуите са изработени от дърво.

 

 

В църквата се намира най-старият запазен орган в България. Монтиран е тук през 1908г. Той е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Органът е дело на германската органостроителница “Voit” Карлсруе, и е един от малкото техни произведения оцелели след Втората световна война. Органът има два мануала (клавиатури за ръце) с тонов обем от 54 тона, педалиера (клавиатура за крака) с 27 тона, 13 регистъра и 8 допълнителни функции. Необходимото количество и налягане на въздуха за органа се произвежда посредством крачно задвижване на мех-система, която днес е заменена с електрически вентилатор. Инструментът се състои от 771 броя тръби. Изграден е в готически стил в синхрон с оформлението на църквата.

 

 

Под пода на централния кораб са погребани двама Никополски епископи: Ипполито Агосто (1838-1893г.) и Дамиян Теелен (1877-1946г.). Първият е епископ на Никополската Епархия от 1883г. до 1893г.; вторият от 1915г. до 1946г.

 

 

На презвитериума се намира епископският стол. Той е над 100 годишен, изработен е по времето на монс. Анри Дулсе (епископ от 1895г. до 1913г.). Върху стола е изобразен  неговият герб.

 

 

В ляво до входа на църквата е разположен параклис на Блажени Евгений Босилков, енорийски свещеник в Русе от 1929г. до 1934г., за който има отделна статия в този алманах. В параклиса са разположени витрини с вещи на Блажения, голям шит негов герб, снимки и картина нарисувана от свещеник, за спомен от юбилея - 25 годишнина от ръкополагането на Босилков. Тя изобразява дърво с лицата на свещениците, които служат в тази Епархия през 1951г. В центъра й е нарисуван образът на Монс. Евгений Босилков.

 

Около герба на блажения са подредени снимки на епископи на Никополската Епархия.

 

 

През последните 15 години са извършени няколко ремонта и реконструкции. Ето списък на основните:

 

1994-95г. Църквата е укрепена с греди, поради разрушения, причинени от земетресението през 1977г. Една от тези греди е видима отвътре под арката на презвитериума, където е сложен голям дървен кръст. Ключовете на гредите са видими отвън. Работата е извършена от полската фирма “Pracownie Konserwacji Zabytkуw w Gdańsku Sp. z o.o”. По време на този ремонт се изгражда подиум до органа, обърната е клавиатурата на органа и е изграден втори вътрешен вход, за да се изолира църквата от студа. (Основен спонсор Епископската Конференция на Австрия и Германия).

 

2001г. След Втория Ватикански събор (1962-1965г.) католическите свещеници по латинския обред започват да служат с лице обърнато към народа. Тогава в старите църкви се поставят олтари в центъра на презвитериума. Епископ Джундрин поставя мраморен олтар. През 2001г. за да може архитектурно и стилово да бъде свързан с цялостния интериор на църквата се налага олтарът да бъде облечен с дърво.

 

2004г. Реставриран е органът от Герхард Валкел – Майер. Ремонтът се налага след сериозните повреди, които са получени вследствие на земетресението от 1977г. (основен спонсор Фирма “IMP” ЕООД на г-ин Иван Петров Минев).

 

2006г. По времето на епископ Дамян Теелен стените на църквата са обшити с дървена ламперия на височина един метър. С времето това води до негативни последици. Стенописите започват да се рушат поради натрупаната влага. Ламперията е отстранена през 2004г.

 

2006г. Инсталирано е подово отопление, подът е застлан с теракот, в резултат на което нивото на църквата се вдига с около 10 сантиметра. (основен спонсор католическата Германска организация Кирке ин Нот).

 

2008-09г. Извършена е пълна реставрация на стените от фирма “Лазарета” ООД с художници Асен Георгиев Радев и Венко Иванов Вичев. Стенописите с времето са изгубили своя блясък и голяма част от мазилката е напукана и пада. Работата е свързана с възстановяване на оригиналните рисунки и цветове. (основен спонсор католическата американска организация Раскоб и католическата германска организация Реновабис).

 

2009г. Освежаване на картините и рамките на Кръстния Път от семейство Ямелиеви.

 

2009г. Освежаване на двете картини в презвитериума от художниците Марчело Петров Ямелиев и Стоян Петров Карагеоргиев.

 

 



English
Italiano
Посетете ни
Caritas - благотворителна организация