Блажени Евгений Босилков

Католическата общност в Русе

 

през комунизма

 

 

 

 

 

 

 

Католиците в град Русе преди 09 септември 1944г. са предимно чужди поданици – служители в консулствата на католическите европейски държави, служители в новите фабрики и търговски кантори, открити в града. След окупацията от Съветската армия и завземането на властта от комунистическия режим, тези хора напускат доброволно или по принуда града и се завръщат в родните си страни. Новата власт се страхува от свободомислещите хора от други националности и вероизповедания. За да държи българите в подчинение и страх, ги изолира от външния свят.

 

 

 

 

 

 

През 1949-1950г. в България се осъществява колективизация и национализация на земеделските земи и предприятия. Това води до обезлюдяване на селата. Хората не намират вече препитание в  земеделието и са принудени да търсят реализация в градовете, където се развива промишлеността. Сегашното население - католици в град Русе идва от различни краища на България, предимно от католическите села (Бърдарски геран, Драгомирово, Ореш, Белене и др.), по същите причини. Комунистическият режим забранява посещението в църквите. Служители на милицията дежурят пред храмовете и преследват всеки, осмелил се да изповядва вярата си. Видяните около храмовете или влизащи в тях са прибирани в милицията, малтретирани и наказвани с уволнение от работа, отстраняване от членство в партийни структури, дори и затвор. Най-твърдо отстояващите вярата са наказвани и със смърт от съда. Поради тези преследвания, църквите, дори и на големи празници са празни или присъстват само по-няколко възрасни хора, вече пенсионери.

 

 

 

 

 

 

След разпадането на комунизма на 10 ноември 1989г. вярващите се завръщат в църквите.

 

 

 

 

 

 

Днес католиците в Русе наброяват 600-700 души.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Блажени Евгений Босилков

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Негово Високо Преосвещенство д-р Евгений Босилков, епископ на Католическата Никополска Епархия със седалище в град Русе, е роден на 16 ноември 1900г. в село Белене в семейството на честни земеделци и е кръстен още същия ден в енорийската църква “Рождение на Блажена Дева Мария“. От най-ранно детство неговата майка Беатриче съумява да му вдъхне любов към Бога и свещенството.

 

 

 

 

 

 

През 1911г. постъпва в Семинарията на Отците Пасионисти в село Ореш. През 1913г. се премества в Семинарията на Отците Пасионисти в град Русе, където се намира резиденцията на Никополската Епархия с Епископ Анри Дулсе-пасионист. През периода 1914-1919г. Евгений Босилков продължава своето образование в Белгия и Холандия.

 

 

 

 

 

 

На 28 април 1919г., на празника на Свети Павел от Кръста – основател на Отците Пасионисти, той облича дрехата на Пасионистите и приема монашеското име Евгений. На 29 април 1920г. дава временни обети, а на 29 април 1923г. вечни обети за монашески живот.

 

 

 

 

 

 

През 1924г. се завръща в България заедно с още трима събратя – отец Никола - българин, и отците Павел и Eмил –холандци. Всички продължават обучението си в манастира на Отците Пасионисти в град Русе. На 25 юли 1926г. са ръкоположени за свещеници в Катедралния храм “Свети Павел от Кръста” в град Русе от Монсиньор Дамян Теелен - пасионист.

 

 

 

 

 

 

На 29 август 1927г. заради отлични резултати, младият свещеник Евгений е изпратен да специализира в Рим източно богословие в Папския институт за източни науки.

 

 

 

 

 

 

На 19 декември 1928г. получава научна степен “бакалавър”, а на 28 юни 1929г. получава Диплом по Богословие.

 

 

 

 

 

 

На 15 юли 1929г. се завръща в България, подготвя научната си дисертация и развива пасторална дейност, ставайки енорийски свещеник в Русе до 1934г.

 

 

 

 

 

 

На 20 март 1931г. отново е в Рим за окончателното завършване на научната дисертация. На 2 януари 1932г. защитава докторска дисертация на тема : “За унията между България и Римската църква през първата половина на ХІІІ-ти век”, за която получава титлата “Доктор по Богословие”.

 

 

 

 

 

 

Така свещеник Евгений Босилков приключва блестящо своето обучение. През тези години проявява открит, приветлив и чувствителен характер, обича шегите, зачита приятелството и високо цени достойнството. Живелите с него го описват така: “Дребен на ръст, с буден ум, чистосърдечен, приятен, изпълнен с инициативи, строг, но справедлив по природа, с особена дарба за овлядяване на чужди езици.”

 

 

 

 

 

 

Пребиваването му във вечния град – Рим, обогатява неговия културен диапазон и при завръщането си в град Русе е назначен от Епископ Дамян Теелен за Секретар на Никополска Епархия и Енорийски свещеник на енория “Свети Павел от Кръста”, както и за преподавател по латински език във Френския Девически Колеж “Санта Мария” на Сестрите от Нотр Дам дьо Сион в град Русе.

 

 

 

 

 

 

От 1934г. до 1946г. е енорийски свещеник в село Бърдарски геран. Младият свещеник Евгений започва да развива всестранна пасторална дейност, успява да установи сърдечни връзки с хората на културата и с представителите на гражданската власт. В енорията често е сред младите хора. Той е добър органист и диригент. Композирал е Меса в чест на Св.Св. Кирил и Методий, песни като Regina Coeli, Asperges me, Vidi aquam, Сладка Девице, Майка нежна, Вечерен звън, Молитва за мир и още много други произведения. Спортува и често играе футбол и волейбол с младежите. Отец Евгений е отличен проповедник и често пъти е канен да проповядва извън своята енория. Словото, което той произнася в чест на 250 годишнината от Чипровското въстание през 1938г. в град Чипровци, е отпечатано във всички български вестници тогава. Своето голямо християнско милосърдие той проявява като спасява много еврейски семейства от депортиране през Втората Световна война.

 

 

 

 

 

 

След смъртта на Монсеньор Дамян Теелен на 6 август 1946г., отец Евгений Босилков е назначен на 13 август 1946г за Администратор на Епархията – в очакване на избора на нов Никополски Епископ. На 26 юли 1947г. Отец Евгений Босилков е номиран за Епископ на Никополска Епархия от Папа Пий ХІІ. На 7 октомври 1947г. с небивало тържество се извършва ритуала по въвеждането в епископски сан на отец д-р Евгений Босилков в Катедралния храм “Свети Павел от Кръста” в град Русе.

 

 

 

 

 

 

Първият му поздрав като Епископ към присъстващите е: “Мир вам, мир да цари в душите ви, в семействата ви, в родината ни и в целия свят.”

 

 

 

 

 

 

Най-забележителното поздравление към него е на Кмета на град Русе, който прегръща новия владика, казвайки: “Двама последователи на Христа, единият комунист, а другият владика се прегръщат и целуват – знамения на времената”.

 

 

 

 

 

 

Новият владика, д-р Евгений Босилков е посрещнат с бурни овации и тържества навсякъде в Никополска Епархия, по села и градове. Той е уважаван и почитан като истински пастир, но е взискателен, точен и изряден, особено държи на точността при църковните служби. Монсеньор Евгений Босилков започва своя епископат с ентусиазъм и големи надежди за преуспяване на Никополската Епархия, като пръв Епископ-българин.

 

 

 

 

 

 

Още на следващата година 1948 започват обаче да се надигат тъмни облаци над хоризонта за Католическата църква в България. По това време той е в Холандия, Белгия и Италия. На 19 септември 1948г. е на аудиенция при Светия Отец Папа Пий ХІІ, от когото получава голяма морална и духовна подкрепа. Навсякъде неговите приятели и събратя от Холандия и Италия го съветват да остане и да не се завръща в България, но той отговаря: “Аз съм пастир и трябва да бъда при стадото си”.

 

 

 

 

 

 

Един след друг се издават закони срещу Католическата църква в България. През 1948г. е приет Закон за закриване на училищата в България, ръководени от религиозни общества. През 1949г. Закон за вероизповеданията, с който се забранява да свещенодействат в България свещеници-чужденци, които незабавно трябва да напуснат България. Монсеньор Босилков им връчва послание: “Кажете в Рим, кажете на всички, че ще се съпротивляваме. Ще останем верни. Имам смелост да живея, надявам се да имам, за да понеса и най-лошото, оставайки верен на Христа, на Църквата и на Папата”.

 

 

 

 

 

 

Преследването става все по-тежко и жестоко. Естествено режимът насочва вниманието си върху Монсиньор Евгений. Едно негово отстъпление би било краят на Католическата църква в България. Предложено му е да се отдели от Папата, за да оглави българска национална католическа църква. Той категорично отказва и остава верен на Светия Престол.

 

 

 

 

 

 

През месец септември 1951г. при едно посещение в семинарията, пред студентите -  богослови заявява следното с тревожен глас: “От настаналото положение много съм притеснен и обезпокоен, ако се случи нещо с мен, така че да бъда принуден да се съглася или да се призная за виновен в нещо пред властта, което да е в разрез с моята съвест, да знаете че аз не съм бил в пълно съзнание”. Навежда глава и се просълзява. С тези думи той дава да се разбере, че се готви нещо задкулисно спрямо него от страна на властта.

 

 

 

 

 

 

И наистина опасенията на Монсеньор Евгений Босилков се сбъдват. На 16 юли 1952г. е задържан и отведен в затвора в София. Обвиненията са, че поддържа кореспонденция с чужбина. В същия ден са арестувани и други свещеници и миряни. На 21 септември 1952г. българските вестници публикуват на първите си страници официалното обвинение за опит за събаряне на народната власт, срещу арестуваните като шпиони в полза на Ватикана и френското разузнаване.

 

 

 

 

 

 

На 29 септември 1952г. в Съдебната палата в София започва съдебният процес против Католическата църква в България. На 3 октомври 1952г. съдебният трибунал, след като приема изфабрикуваните доказателства, произнася присъдата: смърт за Евгений Босилков и конфискация на имуществото му, за шпионаж в полза на Ватикана и на френското разузнаване, за развиване на подривна дейност срещу държавата. След присъдата той заявява на своите близки: “Чувствам, че вече Господ ми е дал благодатта за мъченичество. Готов съм да умра на драго сърце за вярата. Кажете на всички, че не съм предал нито Църквата, нито Папата.”

 

 

 

 

 

 

На 11 ноември 1952г. д-р Евгений Босилков е разстрелян в 23.30 ч. в Централния Софийски затвор.

 

 

 

 

 

 

След скалъпения процес, измислен от Държавна сигурност и приведените в сила присъди, комунистическият режим затваря семинариите и одържавява жилищата на свещеници и монахини, както и всички имоти на Католическата църква в България.

 

 

 

 

 

 

Така Монсеньор д-р Евгений Босилков, архипастир на Католическа Никополска Епархия, завършва мъченически своя земен живот. Католиците от Никополска Епархия загубват своя любим и достоен пастир. Целта на всичко това е да се обезглави Католическата църква, да се сплашат и обезверят католиците в България. Той обаче остава спомен за силен и твърд човек, умрял за Христа и Църквата. За католиците  той е пример за подражание.

 

 

 

 

 

 

На 15 март 1998г. Монсеньор д-р Евгений Босилков е провъзгласен за Блажен от Папа Йоан Павел ІІ в Базиликата “Свети Петър в Рим, заради неговата вярност и мъченическа смърт за Христа, вярата и Светия Престол. Обявен е за покровител на Никополската Епархия в България, а църквата “Рождение на Блажена Дева Мария” е обявена за светилище на Блажени Евгений Босилков в родното му село - днес град Белене.

 

 

 

 

 

 



English
Italiano
Посетете ни
Caritas - благотворителна организация